На път за село Баница от Неврокоп
◊◊◊
Г-н Георги Николов от Сандански сподели с нас моменти от своите многобройни пътувания до Баница. Той е обходил Сяр надлъж и нашир, но не спира да се връща в Баница и да черпи сили и вдъхновение от извора. Сърдечно благодарим на г-н Николов за споделените моменти и очакваме с нетърпение и вашите впечатления от Баница!
◊◊◊
По пътя за Баница през село Илинден (Либяхово), община Хаджидимово, област Благоевград. До 1951 г. името на селото е Либяхово. Намира се на 18 километра югоизточно от Гоце Делчев. През 19 век Либяхово е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Либяхово са доброволци в Македоно-одринското опълчение:
◊◊◊
Хаджидимово е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Гоце Делчев. В античността от тук по течението на Места преминава един от важните пътища до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация. През 1911 година в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Тук е открита и икона на Свети Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. На мястото, където е намерена иконата е построен манастирът „Свети Георги Победоносец“ в 1865 година, който е обявен за паметник на културата. В близост до града се намира и параклисът „Свети Димитър“. На 6 май 1996 година, Хаджидимово е обявен за град. На този ден от годината се провеждат тържества и е приет като официален празник на града. Събитието привлича хора от областта и съседна Гърция, като обща спирка за всеки е манстира „Св.Георги Победоносец“.:
◊◊◊
Ето и моменти от тайнството, наречено Баница:
◊◊◊
„Благословен Бог наш…“
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
Христо Ботев
Аничка Баничка
potomcinabanica.com 
Много хубава статия! Дано повече хора се прекланят пред предците си за да ги уважават наследниците им и родовата памет се запази през идните хилядолетия…