Как да стигнем до Баница? (карта, маршрути и пътепис)
От следващата публикация сами ще се уверите, че всички пътища водят към… Баница!
От България:
Картата, която виждате тук ни беше любезно предоставена от г-н Румен Жерев. Благодарение на нея можете лесно да се ориентирате как да стигнете до селото от ГКПП Илинден. Оттам за половин час сте в Баница! (при условие, че сте с кола, разбира се! За истинските пътешественици ще кажа, че като малка баба ми е прекосявала разтоянието от Гоце Делчев до Баница с магаре, тъй че това би било следващото предизвикателство!)
(Кликнете върху картата, за да я уголемите)
◊◊◊
От чужбина:
Със самолет:
При първото ми посещение търсих много варианти за самолетни полети и стигнах до заключението, че най-бързият и удобният е да се кацне в Солун. Ето защо: откъдето и да идвате е лесно да направите връзка именно с това летище, а от солунското летище има и директен автобус до Автогара Македония, откъдето на всеки час тръгват автобуси за Серес. За пътя от Солун до Серес и от Серес до Фращане (на гръцки Орини) ще разкажа в следващия параграф, който се отнася за пътуването с автобус.
С автобус:
Второто ми ходене до Баница мина през Истанбул. Оттам взех нощен автобус до Солун.
Пътуването от Истанбул до Солун трае между 10 и 11 часа, а най-вълнуващата част от това пътешествие за мен беше да видя Кавала на разсъмване! Пътят там минава край морето, а тогава слънцето едва надничаше зад хоризонта и хвърляше мистериозна светлина върху тази приказно красива местност…
Моят съвет, ако ходите с автобус до Солун от която и да е точка, е задължително да попитате къде точно спира в града. Е, аз го бях направила, но не получих точната информация и се оказа, че автобусът не спира на Автогара Македония, както ми беше съобщено, а някъде в града, откъдето нямах никаква идея как да стигна до автогарата. За мой късмет стюардът в автобуса се оказа българин и помоли шофьорът да направят изключение и да ме закарат до автогара Македония.
От Солун до Серес:
Както споменах по-горе от Автогара Македония има автобуси до Серес на всеки час. Пътят до Серес е удобен и живописен. Прибавете към това и едно фолклорно радио, по което пускат страхотна балканска музика и което звучеше в автобуса и двата пъти, когато пътувах – ето ви всички елементи за едно приятно пътуване! Автобусът спира на автогарата в Серес, която се намира на една малка уличка и не прилича особено на автогара, тъй че, когато чуете „Серес“, слизайте смело и не се чудете дали няма да сбъркате.
Серес е красив град и ако имате време, не се колебайте да се разходите наоколо.
От Серес до Фращане:
Гръцкото име на село Фращане е Орини. Полезно е да го знаете, когато си купувате билет за автобуса. Пътят дотам е около половин час. В автобуса задължително ще чуете македонски диалект. Не се колебайте да заговорите местните жители, става им много приятно като разберат, че някой е тръгнал към Баница и с радост ще ви разкажат истории от местния бит и култура. Сега е моментът и да се поинтересувате дали някой би могъл да ви закара от Фращане до Баница. За пътя пеша ще разкажа в следващия параграф, оставям на вас да решите кой вариант да изберете.
◊◊◊
Пеш или „с ногѝте“ от Фращане до Баница
Истинските пътешественици със сигурност ще предпочетат да тръгнат „с ногѝте“.
Разстоянието от Фращане до Баница е около 6 – 7 километра. Във Фращане жените ще се чудят как тъй ще ходите „с ногѝте“ дотам, но мъжете ще ви насърчат да отидете като нормални хора, т.е. именно „с ногѝте“.
Един от жителите на Горно Орини, при когото бях отседнала, обаче категорично ме посъветва да не ходя пеша до Баница, заради овчарските кучета, които хич не си поплювали. Аз не го послушах, защото да отида с кола бе далеч от представата ми за такова пътешествие, за което и не съжалявам. Мисля, че единствената предпазливост е по отношение на това да не се тръгва сам(а), защото всичко се случва, а и както ще разберете, овчарските кучета действително не си поплюват!
Пътят за Баница тръгва от една отбивка на Долно Фращане, която всеки в селото ще ви покаже. Оттам лъкатуши между склонове и ливади. На вас остава само да го следвате. На едно или две места се разклонява, но ако имате съмнения от време на време минават коли, а се срещат и овчари. Местността е много красива и вярвам, че ще я обходите с най-голямо удоволствие. По пътя има и няколко мандри, където се прави чудесно сирене.
◊◊◊
Долно Фращане от птичи поглед и отбивката за пътя към Баница
Пътят за Баница
Крайпътен пейзаж
◊◊◊
Повечето стада са водени от овчари, но има и такива, които не са. Тогава кучетата изпълняват своите задължения с яростно усърдие. На един завой попаднахме именно на такова стадо и разбрахме за какво точно ни предупреждаваше хазяинът от Фращане. Пазителите на стадото лаеха кръвожадно и се приближиха опасно близо към нас. Ние успяхме да запазим спокойствие като поехме с много бавни крачки по обратния път. Кучетата обаче се затичаха след нас и си признавам, че доста се стреснах, когато ги усетих почти до себе си. Но това оттегляне явно успя да ги убеди в нашата безобидност и в крайна сметка се върнаха обратно при стадото.
Това добре, но докато кучетата бяха на пътя ние не можехме да продължим по-нататък. Докато стояхме прикрити зад един хълм и се чудехме какво да правим, от близкото стопанство встрани от пътя, се зададе един мъж. Той се приближи и ни попита на македонски диалект накъде сме тръгнали. Разказахме му неволите си с овчарските кучета. Оказа се, че стадото е негово. Разговорихме се, той много се развълнува, че сме тръгнали към Баница и дълго ни говорѝ за Гоце Делчев. После извика кучетата и ни успокои, че ще премести стадото до вечерта, за да можем спокойно да се върнем по обратния път.
Река Серовица или Баничката ряка
Оттам продължихме по черен път, който води към някогашното село Баница. Има и обозначителни табели. Камбанарията се пада вляво от пътя, а отдясно са останките на църквата „Свети Димитър“, зад чийто олтар е бил първият гроб на Гоце Делчев. По-нататък ще видите и реката, и мостчето.
Черният път за Баница
Камбанарията, издигната през 1883 г. от Майстора Георги Димув Жилюв
Останките от църквата „Свети Димитър“ (снимка Румен Жерев)
Мостчето, под което минава река Серовица или Баничката ряка
Пазителят на тайните на Баница (снимка Румен Жерев)
А за самата Баница е трудно да се говори – тя е уникално пътешествие за всеки и може само да бъде изживяна.
Аничка Баничка
Аничка Баничка
potomcinabanica.com 
Аничка Баничка разказа ти е много вълнуващ и преживях с теб това пътешествие. Моя род не е от земите на дн.Гърция но се вълнувам от всичко свързано с България, българите и българското. Много ме радва, че хората в северна Гърция не са забравили корените си, щом продължават да говорят на македонския диалект, демек стария български език. Бих направила такива преходи по всички стари български земи но определено не сама! Замислих се, дали не може да се възстанови надписа на камбанарията? Той за повече от 100г. все още го има но надали след още 100г. ще бъде там…Вероятно не е законно ама как да стане, все пак си е наше! Поздравявам те за чудесния блог!